Вчера имах среща с дама и нейния син,който  претърпял произшествие преди две години  .Разтърсена съм още.Нейното порастнало дете /син на 23години/ претърпяло катастрофа/.Два  месеца кома...След комата -няма говор,няма спомени ,няма движения...Операции,операции...Всичко от аб , след това-рехабилитация ,прохождане,реч,писане ,четене...Всичко!И това за две години .Преминали са през всички етапи от развитието .С усмивка   тя разказваше ,как ако не са били прителите и нямали да успеят."Гвардия от приятели"...така се изрази.Разказа за най-щастливата си Коледа-тази в която най-накрая след месеци болници са си били у дома и той е можел вече да върти топка с ръката си,разказа за надеждата и вярата , която никога не са си позволявали да загубят през цялото това време.
Вече сина и работи по два -три часа!Удивително е!Видях медицинските експертизи -просто в 80 % не оживяват в случай като техния и в състоянието в което е бил сина и....Но той е жив! Движи се,чете,пише,говори ,излиза с приятели .Разбира се с малки затруднения ,но го прави! :) Сега вече бяхме ние на ред да помогнем като специалисти.Запознахме ги с това,което ги очаква,казахме им какво може да се очаква и трудностите с които вероятно  дще се сблъскат.Не потрепнаха!Бяха решени,че ще ГО НАПРАВИМ ,каквото и да ни струва!
Още са пред очите ми погледа на майката и синът,готовността им ,решителността...Не трепнаха,не се поколебаха.Такива очи не се забравят.От първи започваме и си пожелавам успех,друг вариант няма за нас!
Но нещото над което се замислих след това  - Колко мъка е изпитала и преживяла тази майка,колко хора  биха продължили да се борят,колко хора имат такава "гвардия от приятели",колко хора биха могли да продължават да се усмихват???..............................................................

ДУХ и ВОЛЯ...Невероятен постинг, благодаря ти!!!

Сякаш ми избягаха думите когато реших да споделя преживяното...Това сякаш ми го предадоха и реших да го споделя,но уви повярвай няма същата сила.